psihologia.net

[Румян Русев]

Текстът е публикуван в сп. "НАТО и България"

Румян Русев
Антитерор 2003

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ И ЕКСТРЕМИЗЪМ - СЪВРЕМЕННИ ИЗМЕРЕНИЯ

Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми дами и господа, колеги,
Когато от гледна точка на науката говорим за международния тероризъм и съвременните му измерения, може би трябва да започнем с това, което не ни достига за да изградим единна и легитимна от гледна точка на науката теория за феномена.
Не ни достигат повече или по-малко общо признати точни методологически ориентири и единна критерийна рамка за дефиниране на тероризма в планетарен мащаб.
Не са изведени всички основни разграничителни линии между тероризма и другите обществени феномени и обозначаващите ги категории като демокрацията, справедливостта, закона, войната, въоръжената борба, целите на политиката и още много други.
Съществува известен дисбаланс между теоретичното и практическото усилие за ограничаване на тероризма в глобален мащаб, където науката е в дълг.
Опитите да бъде локализиран единен център за управление на международния тероризъм са провалени.
Опитите да бъдат неутрализирани в достатъчна степен центровете за управление на терористичната дейност на такива организации като “ Ал Кайда”, ИРА, “Хамас”, “Воини на исляма”, многобройните иракски, палестински, чеченски и други терористични групировки са недостатъчно ефективни. Сам по себе си този факт още повече задълбочава проблема, защото в такава ситуация е очевидно, че става дума за наличие на условия за обективно присъствие на самоорганизиращ се феномен, който може да бъде активиран във всеки момент и практически навсякъде, където съществуват предпоставки.
Но в науката недостатъчностите обикновено пораждат усилия, които могат да доведат до резултат.
Съществуването на обективно съществуващия обществен феномен като непозната по мащабите си заплаха, която е дефинирана в публичното пространство като ТЕРОРИЗЪМ, доведе естествено до съсредоточаване на ресурса на цивилизацията за ограничаването й. Независимо от това резултатите не са впечатляващи. Днес не съществуват никакви гаранции, че събитията на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, тези в Кизляр, Москва, Босна, Ерусалим, Тел Авив, Бали, мисията на ООН в Багдад и шиитската светиня в Наджаф няма да се повторят и в други точки на света.
Създава се впечатлението, че основните усилия са насочени към последствията, а не към предопределящите условия и че отговорът е несъразмерен с предизвикателството на заплахата.
От гледна точка на цивилизационните достижения в науката имаме основания да дефинираме, разграничим и обединим два взаимосвързани обществени феномена – екстремизмът и тероризмът.
Първият феномен е ограничен в сферата на идеологическата концепция, а вторият, който му е производен, е в сферата на практическата реализация на тези идеи.
Ние имаме научни аргументи да разглеждаме екстремизма като сбор от идеи и възгледи, представляващи абсолютна непримиримост и отричане на всичко противоречащо или различаващо се. Като система от норми, правила и идеи, тотално противоречащи на осъзнатите и приети от човечеството ценности. Като съвкупност от продължени до абсурда идеи и възгледи от разпространените в обществото идеологии и религии, които независимо от общата фразеология не могат по никакъв начин да бъдат отъждествявани. Като своеобразна обществена патология, девиантна психологическа установка, анормална реакция, насочена против социалната практика и живота.
Ние имаме основание да разглеждаме понятието тероризъм като политически и криминално мотивирани практически действия на насилие, представляващи тотална война против мирни граждани, инфраструктурни и информационни обекти и срещу законните институции. Цел на тези действия е предизвикване на страх и обществен паралич за достигане на конкретни политически и други резултати. Това е пряк или косвен удар по институтите, осигуряващи защита на жизнените интереси на гражданите, целостта на държавата, психиката на личността и масовото съзнание. Това е мотивирано насилие за оказване на натиск върху общественото мнение. По своята същност тероризмът представлява особен вид въоръжена борба и изисква адекватно за законите на въоръжената борба противодействие.
Това би създало възможност за политическо, икономическо, научно, правно, морално ограничаване на идеологическите корени на феномените, което би изглеждало като по-добре организирана световна превенция и провеждането на последователна, практическа, адекватна дейност, в това число и с използването на военна сила, за нанасяне на прицелни удари по преките извършители на терористичните действия.
Такава диференциация би намалила възможността от спекулативни съотнасяния на международния екстремизъм и тероризъм с идеологиите и религиите, от които терористите са взаимствали фразеологията.
По този начин използването на словосъчетания като "ляв", "десен", "ислямски", "арменски", "кюрдски", "латиноамерикански" и др. прилагателни в съчетанието с екстремизъм или тероризъм ще имат условно значение и те не могат да бъдат тъждествени с лявата и дясната алтернатива за човешко развитие, християнството, исляма, будизма, индуизма, кюрдите, Латинска Америка и т.н.
Независимо от предложеното разбиране за екстремизма като понятие трябва да се признае, че той принадлежи към трудните, политически опасни, но като че ли аморфни обществени феномени, за които в обществото е прието дълго да съществуват само интуитивни представи.
В определен смисъл това състояние е дори поощрено от удобството на политическата целесъобразност от моментния интерес, от острата необходимост за легитимиране на действия, но също така и от безразличието. Безспорно е, че всички тези влияния съществуват, но те едва ли са основни. За да се дефинира един такъв ярко изразен негативен феномен, най-малкото е необходимо да съществува консенсус в света ако не по всички или по много въпроси, то поне за няколко жизнено важни.
Днес човечеството би могло вече да посочи някои такива въпроси. Най-общо тези консенсусни въпроси могат да бъдат обобщени в няколко групи:
- съхраняване на живота на земята;
- стремеж за съхраняване и развитие на осъзнатото и достигнатото в историческата еволюция разбиране за човешката свобода;
- съхраняване на крехкото екологично равновесие на планетата;
- съхраняване на перспективата пред новите поколения;
- поддържане на баланс и съотношения в световната икономика, предопределящи тенденцията на ръст;
- стремеж за съхраняване на духовността;
- намаляване на страданието;
- усъвършенстване на международното право и разширяване на периметъра му;
- туширане на кризисните колебания в световната финансова система;
- стремеж за съхраняване на държавните граници и търсене на самоопределение в техните пространства.
В същото време човечеството е далеч или все още не е постигнало консенсус по такива групи въпроси като:
- разпределение и ползване на жизнени, в това число и природни ресурси;
- параметри на неравенството;
- допустими средства за налагане на интересите;
- недопустимост на войната;
- общи основи на духовността;
- модел на усъвършенстване на демокрацията;
- параметри на новия световен ред;
- признаване на очевидната тенденция за глобализация.
В такава реална ситуация, в която консенсуалността присъства, но не е преобладаваща, легитимно обяснение на общозначим феномен като екстремизма е възможно, ако границите му бъдат съобразени с тези консенсуални въпроси. В противен случай ще се върнем към дихотомията на комунизма и капитализма, на развития и беден свят, на "белите" и "червените" и т. н. Познато състояние, в което с екстремизма се съотнасят само другите. В противен случай обяснението на феномена ще има не общо, а групово или национално значение. Но в този случай би изглеждало като епитет, а не като цялостна характеристика.
Това е още един аргумент за усилието за приемане на нови общовалидни норми на съвместен живот на планетата – един от елементите на новия световен ред.
В чисто теоретичен план екстремизмът, разглеждан като идея, поведение и състояние, би могъл да бъде разграничен от други обществени феномени посредством съпоставянето му с тях. Логично е да търсим неговото място извън периметъра на други феномени и дори извън най-радикалните, но вписващи се в реализираните "леви" и "десни" модели на света, в това число и религиозни. Научно легитимно е извеждането на екстремизма от съдържателното пространство на такива категории като фундаментализъм и неговото разглеждане като мутация на най-крайни идеи, като алогично поведение, като социална патология.
Всъщност се прави разлика между крайни (в смисъл радикални и фундаменталистки) идеи и екстремизъм, като се стремим да ги разграничим категорично. Друг е въпросът, че крайният радикализъм и фундаментализмът са граничната територия, след която започват екстремизмът и тероризмът.
Днес цивилизацията не води религиозна война, а война срещу крайната социална патология, наричана екстремизъм и тероризъм, която представлява реална заплаха за цивилизацията.
Всеки реален конфликт има най-малко две противоположни и дефинирани като такива страни. Съвременният конфликт между цивилизацията и тероризма е конфликт между демокрацията като идея и екстремизма като философия.
В чисто етичен план демокрацията се отъждествява със свободата на интелекта, икономическата справедливост, благосъстояние и благочестивост, толерантност и нравственост, с човешко достойнство и въобще с порядъчността. Това е една безспорно позитивна, но безразборна оценка в сферата на етическите възгледи и субективни мнения. Извън тези реалности или желани добродетели тя е теория и практическата интерпретация на система за упражняване на политическата власт. Гносеологическият корен на демокрацията като политическа система е тезата, че легитимността на всяка политическа власт произтича изцяло и единствено от съгласието на управляваните, т.е. от народа или народите. Интуитивната мисъл, заложена в термина “съгласие”, е доброволното приемане на утвърдените в обществото правила на поведение, т.е. на обществения договор между индивидите в обществото, което от своя страна определя най-общо принципите на равенството. Що се отнася до понятия като “народ”, както и до “индивид”, то съдържанието им е известна степен на абстракция, дотолкова, доколкото те са подвластни на исторически променящите се политически необходимости и морални императиви, но също, макар и в по-малка степен, на различни езикови промени.
В чисто етичен план екстремизмът може да се отъждествява с тоталната зависимост в интелектуален, правен и икономически план, в драстично скъсване с такива категории като толерантност, благочестивост, порядъчност, добронамереност.
Извън етическите рамки обаче екстремизмът е и теория за унищожаване на установените правила от действащата политическа система в негативна посока и с набор от средства, игнориращи човешкия живот и фундамента на съвременното разбиране за справедливост. Това е практика на отричане на основни и общоприети човешки ценности. Това е стремеж за налагане на политически модел, подчинен на насилието, игнорирането на осъзнатите норми, включени в съвременното понятие за гражданско общество.
При опита за игнориране на демокрацията екстремизмът на практика игнорира човешката природа. Дори да разглеждаме екстремизма като някакъв вид човешка култура, той е крайна мутация на човешка култура или като субкултурна проява на историческа или социална изостаналост, резултатът е един и същ - екстремизмът довежда до унищожаване на човешката природа.
Интуитивната идея е, че се унищожава също така и диалектическото единство между човешка природа и човешка култура. Възможно е да проектираме този наш тезис върху утвърждението на Жан Бешлер, че “Човешката природа поставя задачи, решенията, намерени от хората, са човешките култури” . Тук в някаква степен съдържанието на термина "решения" изразява диалектическа връзка между "природа" и "култура", но въпросът е, че такава диалектическа връзка не би могла да съществува при доминираното присъствие на екстремизъм. Всъщност това е условието, което я унищожава в смисъла на нейното предназначение и което само по себе си е формиращо условие за мутация на човешката природа в посока към билогизацията й.
Струва ни се безспорно, че крайни, екстремистки решения извън историко-културните натрупвания и достижения на човечеството са по своята същност антагонистични на човешката природа. За да не настъпи объркване, може би са необходими пояснения с примери. Служейки си с известните ни и вече извървени като път в историята човешки култури, достатъчно е да експонираме например робството като култура от древността в съвременността, за да го отхвърлим като вариант въобще.
Едно решение, което е елемент на една човешка култура, не може да не съответства на съвременното разбиране и съдържание на категорията човешка природа.
Анахронизмът между човешката природа и екстремизма в качеството му на антикултура може да бъде подкрепен с дисекцията на взаимоотношенията на такива категории като виртуалност и актуалност, природа и култура, общо и частно и т.н. Тоест с много двойки характеристики, които естествено описват един общ процес и при който всяко нарушение на връзките е волунтаризъм. При това тези нарушения не са само в съпоставимостта на синхрона, но и в чисто времеви, в смисъл исторически план.
Демокрацията е реална култура. Тя е поредната интерпретация на хуманната същност в човешката природа. Тя е модерният опит на човека да търси актуални и балансирани решения на проблемите.
Екстремизмът е реално съществуваща мутация на човешката култура, превърнала я в антикултура.
Екстремизмът е насочен против човешката природа, най-малкото защото е насочен против човешкия живот.
Той е интерпретация на опитите за налагане на решения на проблеми извън историкокултурните достижения на съвременността.
Днес е налице непознато усилие за хомогенизиране на света и приближаването му към категориалните очертания на единна полития, чиято начална фаза е глобализацията. Всъщност това е една от основните задачи на световната демокрация.
В съвременните реалности и от гледна точка на толерантните политии мирът не е отсъствие на конфликт, а стремеж към отказ от насилие или в най-лошия случай - избор на по-малкото насилие пред всеобхватното, доминиращото, по-голямото.
От гледна точка на екстремистките идеи мирът е постигане на състояние, в което се изключват конфликти с цената на всеобхватно насилие.
Екстремизмът, който е краен носител на перманентно насилие, по принцип е насочен срещу разбирането за мир.
За модерния свят мирът е висша цел на политиката, но не просто той, а мирът чрез справедливост.
За екстремизма мирът в смисъл на унищожаване на всяка различност, която би могла да породи конфликт, е също първостепенна цел.
В архаичния, но също и в модерния свят не просто мирът, а мирът чрез целесъобразност е цел на екстремизма. Целесъобразност, която е подчинена на мутиралите идеи, а не на принципите на справедливостта.
Тези две непримирими позиции са потенциален генератор на насилие в най-драстичната му форма и се проявяват като противоборство.
При такава реалност очевидна е необходимостта от по-детайлно разглеждане на отношението екстремизъм – конфликт и дефинирането в рамките на съвременната конфликтология на ново качество конфликт – “свръх конфликт екстремизъм”.
Eдно от истинските предизвикателства при анализа на тази страна от големия проблем екстремизъм е необходимостта да го разглеждаме като система от идеи, като състояние и като надсистема в динамика.
При такова трудно и многостранно начално задание за легитимността на изследването е важен всеки етап, дори и изборът на началната стъпка на анализа. Нека да направим това усилие от изходната позиция, откъдето започва самоорганизирането на над системата, наречена "свръх конфликт екстремизъм".
Отстояването на тезата за възникването на самоорганизираща се система като правило предполага съществуването на обективни условия за възникването на социалния феномен екстремизъм. Тук трябва да подчертаем, че обективният характер на едно явление не извежда извън рамките на легитимността усилието за ограничаването на феномена в обществото, а още по-малко научния анализ.
Конфликтът е естествено присъствие и в този смисъл и състояние на обществото. Той е не само сблъсък на тези, а също така и съществуване на различни, дори коренно противоположни концепции и аналогично поведение в социума. В определен смисъл и измерения той е и присъствие на търпимост, и баланс.
Очевидно е състояние на обществена система, характеризираща се с ясна доминанта като екстремизма и производната му - тероризма, представлява нещо по-различно от дефинираните до този момент рамки на конфликта, като естествено състояние и път за усъвършенстване. Тогава естествено възниква въпросът как може да бъдат дефинирани екстремизмът и тероризмът в рамките на науката конфликтология?
В съвременната наука конфликтните ситуации са разделени в няколко групи:
1. Конфликт “стремеж - стремеж”.
2. Конфликт “избягване - избягване”.
3. Конфликт “стремеж - избягване”.
4. Конфликт “двоен стремеж - избягване” .
Като състояние екстремизмът при всички случаи е не просто конфликт, а по смисъла на напускането на пространството на обществено приемливите граници представлява ново качествено състояние, изразено в новия термин “свръх конфликт - екстремизъм”. Става дума за ситуация, в която екстремизмът като една от страните е доминиращ или когато екстремизмът се превърне в същностно проявление и на двете страни.
Научният смисъл на такова диференциране на екстремизма в пространството на конфликтологията е очертаването на границите му и извеждането му извън съдържателното пространство на конфликта, като съзидателно условие.
Превръщането на една конфликтна ситуация в екстремистка често е резултат на допускане, убеждение или реална заплаха за жизнените устои, които произтичат от насрещната страна. Съществуването на условия за заплаха на съществуването на едната или на всичките групи или общности, участващи в конфликта, не винаги прераства в екстремизъм, но обикновено поражда или проявява екстремистки реакции.
В конфликтна ситуация с висок интензитет, дълбочина или антагонизъм съществуването на екстремистки идеи или възгледи сред част от субектите на противоборстващите страни могат да определят общата мутация на поведението на едната или двете страни в конфликта като тероризъм, само ако са доминиращи. В противен случай те се разглеждат като съставни на същностни черти на ситуацията. Интуитивната идея е, че всяка от страните в конфликта представлява обществена система, която може да бъде типизирана като екстремистка не когато в нея са се появили такива екстремистки съставки, а когато като цяло напусне установените граници на мярата на конкретното историческо време.
Безспорно е, че това се отнася не само за политическите конфликти или за тези, които могат да бъдат отнесени към тях. Това е общо правило, което се проявява без изключения, което може да възникне вследствие на различия в природата на конфликта.
В човешкото общество като цяло съществуват конфликти, които са на етап съзряване, но още в този начален стадий могат по редица признаци (като например доколко заплашват устоите на живота на планетата въобще) да бъдат определени като екстремизъм.
Когато стои въпросът за големи групи от хора или дори за държави или групи държави, които по критериите на международното право са екстремистки и те са страна в конфликт с други, естествен е въпросът за възможността и способите за преобразуването на екстремизма (разбиран като състояние) до конфликтна ситуация, не излизаща извън рамките на критериите на съвремието.
В света има достатъчно примери на развитие на конфликта в такава оценъчна скала, и то в двете посоки - към ескалиране или към затихване. Нека си спомним за мащабите, до които се разрасна една екстремистка идеология -фашизмът, и нейната производна - тоталната война против човечеството, противовеса й - международното усилие, довело до премахването й.
Само по себе си това показва възможности за противодействие на екстремизма и тероризма. Но когато стане прекалено късно, когато идеологията на екстремизма се превърне в мащабна форма на проява на тероризма, проблемът се превръща не толкова в предмет на философско или на политическо, а на практикоприложно усилие.
Днес основното усилие на цивилизацията трябва да се насочи към ограничаване на екстремизма и ако това стане, в много голяма степен ще бъде разрешен и проблемът с прякото действие – тероризмът.
Във философскокултурологичен и правен план легитимно средство за управление на конфликтите в нашето съвремие се явява премереното насилие. Това в никакъв случай не може да бъде тълкувано като апологетика на насилието. Това по никакъв начин не е усилие за фетишизирането му. То е само израз на убеждението на основание на законите на съответствието и достатъчността, да се дава решителен отговор на екстремизма и тероризма в обществото в интерес на самото обществото.


Тероризмът – практическата реализация на екстремистките идеи, води истинска война с цивилизацията и в съвременния свят се проявява като особен вид въоръжена борба.
В този смисъл той естествено се превръща в предмет на изследване и на военната наука, а като практически периметър е в сферата на отговорност и на въоръжените сили.
Този тезис е изводен и е подкрепен от създадения структурен, функционален и частичен математичен модел на тероризма като особен вид въоръжена борба, но ограничението за времето на изложението ни принуждават да спрем дотук.
В заключение ще изведем няколкото тезиса, намерили място в доклада:
- Екстремизмът и тероризмът са два обективни, взаимосвързани обществени феномена, обединени в съдържателно отношение, но с различия в сферата им на проявления. По-широкото понятие е екстремизмът, който се явява производен на практическо действие – тероризма. Всяко противопоставяне на тези паталогични обществени феномени с цел ограничаването им може да има успех само ако диференцирано и съгласувано се съсредоточи и върху двата феномена.
- Фундаментален за успеха на борбата с екстремизма и тероризма е конструирането на новия световен ред, в който параметрите на консесуалните въпроси се увеличават. Естествен път за това е ускоряването на приемането на планетарния модел на “обществения договор”, изграждащ фундамента на световното гражданско общество – съдържанието и призванието на реализиращата се идея на ООН.
- Като идеология екстремизмът е мутация на най-крайни идеи, които дори и когато използват фразеологията на реализирани политически или религиозни модели са извън тяхното съдържателно пространство и не могат да се отъждествяват с тях.
- Екстремизмът е пряко противостояние на цивилизационното достижение, най-общо формулирано като демокрация, но не само. Той е патологичен социален антипод на идеите, изградили общите фундаментални ценности на човешкото общество и перспективата му. Тероризмът е пряко усилие и удар срещу живота на хората, но също така и осигуряващите и гарантиращите живота системи и институции.
- Тероризмът успя да изживее “детския” си период и в съвременните си измерения може да бъде разглеждан като особен вид въоръжена борба, която изисква адекватен отговор и от въоръжени сили.
- Борбата с екстремизма и тероризма не е отнемане на правото на самоопределение, национална или друга индентичност, а създаването на условия за съществуването на различност в рамките на цивилизационната допустимост.
- Имаме научни основания да разглеждаме екстремизма и тероризма като самоорганизираща се система, което изисква комплексно противодействие за ограничаване разпространението й по обществените капиляри.
- От гледна точка на конфликтологията е логично състояние на обществени системи, в които доминира екстремизмът, да бъдат дефинирани като особен вид конфликтна ситуация, обобщена тук като “свръх конфликт екстремизъм”.
Тези и други не представени пред вас идеи и разсъждения са в основата на съвременен опит за анализ на обществените феномени екстремизъм и тероризъм и са условно обединени в теорията на “Цивилизационната актуалност”. Дали е верен този по същество нов за анализа на явленията подход може да покаже само времето, но в науката няма единствен и монополен път.
Организаторите на този висок научен форум са заложили дори в мотото на конференцията най-общо и от философска гледна точка необходимостта от единство на политическото усилие на цивилизацията в борбата с екстремизма и военното усилие в битката с тероризма. Балканите са неотменна и неделима част от цивилизационното пространство за утвърждаване на цивилизационните достижения на човечеството, а националните въоръжени сили и международни коалиции, в това число и НАТО, днес са реален военен инструмент в борбата с тероризма.
Благодаря ви за вниманието.


------------------------------------------------------------------------------------

Полк. Румян РУСЕВ, експерт от МО, автор на монографиите „Идеологически аспекти на тероризма” (1987), „Тероризмът срещу националноосвободителната борба” (1988), „Поглед към Турция” (1990), „Ислямският екстремизъм” (1991), „Терроризм в Турции” (1955), „Анатомия на екстремизма” (2000)

[гост]

[Б. Русева]

Тези коментари за КГБ са много прости. Би следвало да се трият....
Успех :)

[Nickolai]

Аз пък ще кажа,че е супер и оценявам труда на човека дето си е направил труда да го напише!Благодаря